Денис Юхно в интервю за DevStyler: „България става все по-атрактивна дестинация за софтуерни специалисти от чужбина“

Денис Юхно в интервю за DevStyler: „България става все по-атрактивна дестинация за софтуерни специалисти от чужбина“
Денис Юхно е управител на DataArt България и ръководител на развойния център на компанията у нас от средата на 2018 г.Преди да поеме ръководния пост в софийския офис, Денис е бил Delivery manager в компанията. Завършил е магистратура по приложна математика в Националния технически университет на Украйна, Харков.

Оттогава насам е натрупал повече от 15 години опит в софтуерния бранш, както като разработчик, така и като бизнес анализатор, консултант и проектен мениджър. Ето как коментира той пазара на труда в софтуерния бранш у нас, както и какви тенденции ни очакват:

Много от компаниите се оплакват от проблема с недостига на кадри. Как се справя DataArt в това отношение?

Със сигурност това е едно от основните предизвикателства пред ИТ пазара у нас, тъй като все повече софтуерни компании отварят офиси в България, което прави конкуренцията при наемане на специалисти още по-сериозна. Според мен обаче проблемът не е непреодолим и зависи от много други фактори. Една от възможностите е да се залага на млади специалисти, които да се обучават или да се създават стажантски програми. През следващата година при нас това ще бъде по-силно застъпено. Друго нещо, което ни дава възможност да се справим с недостига на кадри, е политиката ни по релокация, която DataArt прилага. В компанията съществува доста добре развита система за релокиране на специалисти от другите ни офиси, като интересът към България е предимно от колегите от Украйна и Русия, за които страната ни става все по-примамлива дестинация.

На какво се дължи тази тенденция – софтуерни специалисти от Украйна и Русия да имат интерес към работа в България – какви са преимуществата тук?

Самият аз се преместих от Украйна в България със семейството ми преди 4 години и смятам, че това беше изключително полезно решение за мен и семейството ми. Украинците, работещи в софтуерния бранш в София, не са никак малко и стават все повече. Същото се отнася и за специалистите от Русия, а напоследък – и от други държави. Тази тенденция се дължи на няколко фактора – стабилната икономика и политическа обстановка в България, добрият стандарт на живот, който ИТ специалистите могат да имат, благоприятната данъчна политика, както и фактът, че България е член на Европейския съюз, което дава редица възможности

Какво показва практиката – кои са основните фактори, които мотивират един специалист да остане в дадена компания, освен финансовият?

Финансовият фактор е важен, но отдавна не е единствен и за много опитни специалисти от съществено значение са и други показатели, за да останат на едно работно място или пък да приемат работа в дадена компания. Опитът ни показва, че от все по-съществено значение става възможността за работа от разстояние и гъвкавото работно време. При нас в DataArt това отдавна съществува като възможност и проучванията, които правим след екипите си, показват, че тази опция се оценява много високо и действа мотивиращо. Когато пишеш код и част от екипа ти се намира в друга част на света, както е в много от случаите при нас, едва ли има значение дали ще си в офиса или вкъщи, далеч по-важно е качеството на свършената работа. Други мотивиращи фактори са локацията на офиса, взаимоотношенията в екипа, проектите по които се работи, и възможностите за обучение и развитие. Ако тези неща отсъстват, не може да се разчита само на заплащането като мотивиращ фактор, тъй като конкуренцията на пазара е огромна.

devstyler

Какви механизми за стимулиране на кадри използвате в DataArt и съществува ли специфична политика за кариерно развитие?

При нас е залегнала политиката за липса на стриктна йерархия и по-голяма свобода, което е доста силен мотивиращ фактор. Ако даден специалист не се чувства комфортно с клиента или проекта, по който работи, винаги може да поиска да бъде преместен. Имаме добре развита система за вътрешни курсове и обучения, както и за индивидуални кариерни планове. Като цяло политиката ни е такава, че атмосферата на работното място и обратната връзка от хората в екипа са водещ приоритет, дори и това да е за сметка на по-висока генерирана печалба.

Какви са очакванията ти за развитието на България като аутсорсинг дестинация – ще продължи ли тази тенденция и произвежда ли образованието ни достатъчно специалисти, които да отговорят на нуждите на бизнеса?

Да, мисля, че ще продължи тенденцията. В момента има доста млади специалисти, които навлизат на пазара на труда и ще стават все повече, тъй като интересът към програмирането като професия е силен. Недостиг има най-вече на ниво опитни разработчици на senior ниво.

Традициите в ИТ образованието тук са много сериозни, както от държавни университети, така и от частните академии, които всяка година произвеждат нови кадри. Голяма част от българите говорят английски език, което също е важен плюс, особено, когато се налага ежедневна комуникация с клиенти от САЩ и Великобритания, както е в нашия случай. По отношение на икономически показатели – България е страна със стабилна икономика, благоприятна данъчна политика и много потенциал от гледна точка на развитието на ИТ индустрията.

devstyler

Какво е нужно, за да привлече една компания добри разработчици?

Според мен фокусът трябва да е върху удовлетвореността на настоящите служители – всички знаем, че голяма част от хората идват по препоръки, поне при нас е така. А и привличането на добри разработчици не би имало никакъв смисъл, ако не можем да ги задържим след това. Така че – отговорът не въпроса е комплексен – от една страна една компания трябва да може да предложи интересни проекти и адекватно заплащане, а от друга – да създаде условия за дългосрочна удовлетвореност, комфорт и професионално развитие.

До каква степен изкуственият интелект ще повлияе върху пазара на труда и възможно ли е в даден момент работата на програмиста да бъде извършвана без човешка намеса, което да намали разходите за заплати?

Тази тенденция е реална, но едва ли ще се случи в следващите 20 години. Писането на код ще продължи да бъде човешка дейност, но определено технологиите, базирани на изкуствен интелект, които ще могат да пишат автономни скриптове, ще се усъвършенстват. Да не забравяме обаче, че някой все пак трябва да създава и алгоритмите за тях, така че – програмирането е една от най-слабо застрашените професии в това отношение. Далеч по-голям риск съществува за добре познати дейности като продавачи, брокери на недвижими имоти, шофьори, банкови служители, които в даден момент от бъдещето има вероятност да бъдат изтласкани от пазара на труда заради развитието на технологиите.

Достигнаха ли според теб заплатите в ИТ сектора в България своя таван и съпоставими ли са с тези в Западна Европа?

Не бих казал, че са достигнали тавана си, но със сигурност стават все по-съпоставими с тези на Запад. От гледна точка на съотношение заплащане спрямо качество на живот обаче в България съществуват много по-добри условия. За сравнение, средната работна заплата във Великобритания на софтуерните разработчици е 49 000 паунда, а в Германия – 53 000 евро. В същото време обаче данните на Световната банка за паритет на покупателна способност сочат, че българските програмисти живеят по-добре от колегите си на Острова и на сходно ниво като тези в Германия поради по-ниските цени.

devstyler

Какви са предимствата и недостатъците при работата в аутсорсинг компания от гледна точка на кариерното развитие и заплащане?

Години наред се беше наложило мнението, че работата в продуктова компания има далече по-големи предимства от това да се работи в аутсорсинг бизнеса. През последните 1-2 години обаче тази нагласа се променя. Заплащането в сферата на аутсорсинга става все по-конкурентно от една страна, а от друга – възможностите за развитие и натрупване на нови познания и разнообразен опит е по-голямо. Разбира се, винаги има плюсове и минуси. Основният плюс е, че се работи по различни проекти, за клиенти от различни сфери. Често аутсорсинг компаниите са по-гъвкави и дават по-голяма свобода от гледна точка на работно време и работа от разстояние. При продуктовата компания един софтуерен специалист може да се фокусира върху нещо конкретно и да развие експертиза там. Въпрос на интереси и нагласи е, аз лично се интересувам много повече от аутосрсинг сферата.