Електронни отпадъци – защо е важно да рециклираме и как да стане това?

27 май
Дария Чекалска, еко-инженер, блогър и учител в онлайн еко-училище.
Електронни отпадъци – защо е важно да рециклираме и как да стане това?

Автор: Дария Чекалска, еко-инженер, блогър и учител в онлайн еко-училище. По повод на организираната от DataArt„Еко седмица“ тя разказва повече за това какво представляват електронните отпадъци и как можем да ги рециклираме по-ефективно.

Замисляли ли сте се каква е паричната себестойност на стоящите в шкафовете ви стари джаджи, които едва ли някога ще използвате отново? Или какво се случва с тях, ако ги изхвърлите в коша за боклук?

Днес ще обърнем по-съществено внимание на електронните отпадъци и начините, чрез които можем да променим навиците си по отношение на този тип вещи. Трябва ли наистина да третираме старата електроника като отпадък и може ли тя да се превърне в ценен ресурс?

Ето какво всъщност представляват електронните отпадъци:

Всяко устройство, захранвано от електричество, което вече не се използва, се счита за електронен отпадък. В тази група влизат:

1. Охлаждащо оборудване като хладилници и климатици;

2. Екрани - телевизори, монитори, лаптопи;

3. Лампи;

4. Големи електроуреди - съдомиялни, печки, перални машини;

5. Малки електроуреди - камери, прахосмукачки, сешоари;

6. ИТ оборудване като рутери, компютри и разбира се – телефони и таблети. [4]

Какво количество електронни отпадъци се генерира в световен мащаб?

Всяка година човечеството произвежда около 50 милиона тона електронни отпадъци. Те представляват около 5% от всички отпадъци, като най-големите количества се генерират от западноевропейските страни, Северна Америка, Япония, Южна Корея и Австралия. 

graphics

Източник: [4], стр. 38

graphics

Източник: [4], стр. 40

graphics

Източник: [6], стр. 14

Според изследванията, е-отпадъците са най-бързо увеличаващият се тип отпадъци в света. С напредването на технологиите все повече хора получават достъп до интернет, цените на електронните устройства стават по-ниски поради по-голямата конкуренция на пазара, а потребителите притежават множество устройства и ги сменят все по-често. Ако човечеството продължи да произвежда е-отпадъци със същото темпо и неговите системи за рециклиране останат непроменени, до 2050 г. количеството на отпадъците може да достигне 120 милиона тона. [4]

Какво се случва с по-голямата част от електронните отпадъци?

Е, всъщност не знаем със сигурност. Само 41 държави в света събират статистически данни за електронните отпадъци и единствено Европа има редовен обмен на актуални данни.

В момента едва 20% от електрониката се рециклира правилно. Какво се случва с останалите 80%, не е известно. Има обаче два най-вероятни сценария:

1) Изхвърля се заедно с останалите отпадъци и се озовава в депото

или

2) обработва се от неспециализирани работници и при лоши условия.

Въпреки че е незаконно съгласно Базелската конвенция, богатите държави изнасят неизвестно количество електронни отпадъци в страни като Гана, Китай, Индия, Тайланд и Нигерия.

Какво точно се случва с електронните отпадъци, когато се извозят до тези държави?

В тези развиващи се страни е-отпадъците се разглобяват от работници, които не използват предпазни средства и работят с елементарни методи и инструменти. Техниките за третиране включват изгаряне и разтваряне в силни киселини. Веднъж разглобени, компонентите на електронните отпадъци се съхраняват в големи купчини на открито. Тези методи за обработка и съхранение излагат работниците и местните жители на няколко тежки метала и органични химикали, които съществуват в компонентите на е-отпадъците. [3]

Колко вредни са електронните отпадъци, ако не се рециклират правилно?

Може да се каже, че най-много вреди се причиняват на хората, които пряко се занимават с електронните отпадъци - работници без защитна екипировка от бедните страни. Те са подложени на висок риск от негативни последици за здравето чрез контакт с кожата и вдишване. С времето обаче локализираното замърсяване е последвано от миграция на замърсителите чрез дим, прах, питейна вода и храна. Следователно, това излага по-широката общност на химикали като Cu, Pb, Sb, Hg, Cd, Ni, полибромирани дифенилови етери (PBDE) и полихлорирани бифенили (PCBs). [1,2]

Диоксините, отделяни чрез изгаряне на е-отпадъци, допринасят за множество здравословни проблеми, включително:

  • различни видове рак;
  • увреждане на кожата, белите дробове, сърцето и други органи;
  • репродуктивни проблеми;
  • болести, свързани с развитието;
  • увреждане на имунната система и т.н. [5]

И разбира се, не само хората страдат от неподходящото изхвърляне на електроника. Природата също е изложена на висок риск. Замърсените с е-отпадъци водоеми имат потенциал да предизвикат вредни ефекти върху поведението, физиологията, метаболизма, развитието и растежа на много водни организми. [3]

Ако е-отпадъците са толкова вредни за околната среда и хората, възможно ли е да се намали количеството им?

За да генерираме възможно най-малко отпадъци, трябва да се случи и промяна в системата. Това означава, че трябва да направим преминаване от линейна към кръгова икономика, която запазва стойността на продуктите възможно най-дълго и рециклира отпадъците. В момента обществото следва модела „вземете - направете - изхвърлете“. Ние използваме ценни материали, за да произведем част от оборудването, което ще бъде в употреба известно време, а след това го изхвърляме. В идеалния вариант трябва да затворим кръга и вместо да изхвърляме старите продукти, те могат да бъдат рециклирани с цел да се използват повторно в етапа на производство. По този начин не само ще се редуцират отпадъците на депата, но и ще се използват по-малко нови ресурси. Това ще доведе до икономически растеж, създаване на повече и по-екологични работни места, както и до нови бизнес възможности.

Какви ценни материали се влагат в електрониката и как могат да бъдат използвани повторно?

E-отпадъците съдържат благородни метали, включително злато, сребро, мед, платина и паладий, но също така за изработката им се ползват и ценни материали като желязо и алуминий, заедно с пластмаси, които могат да бъдат рециклирани. Може и да не ви се вярва, но в тон смартфони се съдържа 100 пъти повече злато, отколкото в тон златна руда. [6]

През 2016 г. по целия свят бяха генерирани около 435 килотона стари мобилни телефони на обща стойност 9,4 милиарда евро под формата на суровини. Простите изчисления показват, че пазарът на вторични суровини от е-отпадъци струва 55 милиарда евро годишно. [4] Около половината страни в света имат по-нисък БВП от стойността на използваната електроника. Това доказва, че най-богатите находища на ценни материали са в сметищата или домовете на хората.

Как можем да създадем кръгова икономика?

За да променим целия жизнен цикъл на електронните устройства във вид на кръгова икономика, трябва да предприемем системен подход с участието на правителства, производители и потребители.

Националните политики и законодателството за електронни отпадъци играят важна роля, тъй като те определят стандартите и контрола за управление на действията на заинтересованите страни, които са свързани с електронните отпадъци в публичната и частната сфера. Освен това тези политики и законодателство следва да създават и поддържат работещ и справедлив икономически модел.

Основната идея е производителите да носят съответната отговорност за фазата след употреба. Обикновено това става под формата на разширена отговорност на производителя, когато малка такса за нови електронни устройства субсидира събирането и рециклирането на излезли от употреба електронни устройства.

Усилията на правителствата трябва да бъдат насочени към прилагането на следните стратегии:

  • Производителите трябва да бъдат стимулирани да подобрят екологичния дизайн на своите продукти и екологичните характеристики на доставката на тези продукти.
  • Продуктите трябва да постигнат висока степен на използване.
  • Материалите трябва да се съхраняват чрез ефективно и екологично събиране, обработка, повторна употреба и рециклиране.

Основният мотив, който стои зад тезата, че производителите трябва да носят отговорност за фазата след използването на устройствата е, че повечето от въздействията върху околната среда са предварително определени по време на фазата на проектиране.

graphics

Източник: [6], стр. 16

Какво мога лично аз да направя като потребител, за да помогна за решаването на проблема с електронните отпадъци?

  • Следвайте т. нар. “3R” правило за движението на рециклируемите отпадъци (refuse, reduce, recycle).
  • Ако не е наложително, изобщо не купувайте нова джаджа.
  • Ако трябва да се сдобиете с ново оборудване, помислете за закупуването му втора употреба.
  • Подкрепете отговорните фирми, които предоставят програми за рециклиране.
  • Изберете трайни устройства, които ще издържат по-дълго време.
  • Поправете електрониката, която вече имате, вместо да купувате нова.
  • Ако дадено устройство е повредено и не може да бъде препродадено или поправено, изберете надеждна услуга за рециклиране.

Източници:

[1] https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2009.09.044

[2] https://doi.org/10.1016/j.wasman.2014.08.012

[3] http://www.nswai.com/docs/E-Waste%20-%20Disposal%20Effects%20on%20the%20Aquatic%20Environment%20Accra,%20Ghana.pdf

[4] https://www.itu.int/en/ITU-D/Climate-Change/Documents/GEM%202017/Global-E-waste%20Monitor%202017%20.pdf

[5] http://www.globalewastemanagement.com/contents/article/14-ISCA-RJRS-2012-041-Done.pdf

[6] http://www3.weforum.org/docs/WEF_A_New_Circular_Vision_for_Electronics.pdf