Какво е да работиш като програмист в България в сравнение с Украйна?

18 декември 2019
Какво е да работиш като програмист в България в сравнение с Украйна?
Какви са условията на живот на българските програмисти в сравнение с тези в Украйна? Как стои въпросът със заплащането и възможностите за реализация?

Макар и да не се е превърнало в масова тенденция, все повече украински специалисти проявяват интерес към временно или постоянно пребиваване в България. Ето какво показва една своеобразна съпоставка между двете държави от гледна точка на стандарта на живот, доходите и условията на труд в сферата на програмирането:

Заплащането

Въпреки че нивото на заплащане зависи от редица фактори, все пак може да се направи известно сравнение по отношение на този показател в двете страни. В Украйна например един Java програмист на senior ниво взима средно около 43 000 евро на година. Ако е на ниво middle – годишната заплата е около 30 000 евро на година. В България Java програмист на middle ниво най-често бива наеман за приблизително 29 000 евро годишна заплата, а senior Java – за около 40 000 евро.

И за двете страни може да се каже, че заплатите варират изключително много от гледна точка на това дали става дума за столицата, коя е компанията и какъв е опитът и комплексните познания на съответния разработчик. Тези суми са брутни и върху тях в България се удържат около 15% за данъци и осигуровки за сметка на служителя. В Украйна процентът удръжки е около 6% за хора, които самонаети лица и 19% - по трудов договор.

За сравнение, средната работна заплата във Великобритания на софтуерните разработчици е 49 000 паунда, а в Германия - 53 000 евро. В същото време обаче данните на Световната банка за паритет на покупателна способност сочат, че българските програмисти живеят по-добре от колегите си на Острова и на сходно ниво като тези в Германия поради по-ниските цени. В Украйна ситуацията е сходна и стандартът на живот на софтуерните специалисти също се оказва висок поради по-високата покупателна способност.

Работно време и отпуска

Годишният отпуск, регламентиран по закон в България, е 20 работни дни. Що се отнася до украинците, работещи на трудов договор, ситуацията е сходна и те имат право на 28 работни дни отпуск. Някои от компаниите в софтуерния бранш предлагат и допълнителен годишен отпуск като част от социалните си придобивки, но това не е свързано със законовите разпоредби.

По отношение на работно време и обедната почивки, в двете държави няма особено големи разлики – обикновено работния ден започва в 9 и завършва в 18 ч. с един час обедна почивка. Като цяло обаче в ИТ сектора тези часове не са толкова стриктни и за компаниите е по-важно количеството и качеството на свършеното, а не времето, прекарано в офиса.

Това, което е по-специфично за Украйна, е че там търсенето на програмисти на проектен принцип е много по-голямо. Често компаниите наемат т. нар. “self employed” с цел да намалят разходите си за данъци и осигуровки. В България също има доста възможности за работа на проектен принцип, но процентът на такъв тип заетост е по-нисък.

Търсене и предлагане на разработчици

По този показател ситуацията в България и Украйна към момента е сходна. И двете държави са изправени пред сериозно търсене на кадри в сферата на софтуерната разработка и са обект на солиден интерес от страна на аутсорсинг компании. В Украйна например само за първата половина на 2019 г. 50-те най-големи ИТ компании в страната са наели около 4500 специалисти, а към момента има цели 5000 работни места, за които се търсят хора. 

Концентрацията на ИТ компаниите в географско отношение и при двете държави е в столиците – Киев и София. Въпреки това, украинският софтуерен бранш има добро присъствие в градове като Харков, Лвов, Одеса и Днипро. В България ИТ бизнесът е концентрират предимно в София, но градове като Пловдив, Варна и Русе също се развиват в тази посока, макар и с по-слаби темпове и при по-ниско ниво на заплащане.

Друг показател, по който двете страни имат сходство, е тенденцията за честа смяна на работното място от страна на разработчиците. Поради силната конкуренция между компаниите и това, че търсенето изпреварва предлагането, голяма част от софтуерните специалисти остават на настоящото си работно място за по-малко от две години, тъй като биват привличани от други компании, предлагащи по-високо заплащане и условия на труд. По данни на Sloth.Works един програмист в България се задържа при един и същ работодател средно 1 година и 9 месеца.

Образователна система

Както в Украйна, така и в България съществуват утвърдени университети и специалности, в които се изучават информационни технологии и които предоставят добра базова основа за по-нататъшно развитие. В същото време обаче силното търсене от страна на компаниите превръща пазара на труда в изключително конкурентен и бизнесът често е изправен пред недостиг на кадри. Това е предпоставка за появата на частни университети и академии в сферата на ИТ, както и за инвестиции в стажантски програми. И в двете държави е валидна тенденцията за наемане на студенти или току що завършили специалисти, които започват работа като стажанти с цел да бъдат обучени за нуждите на бизнеса.

Що се отнася до изискванията за професионални сертификати – и в Украйна, и в България те не са задължително условие, а по-скоро допълнителен плюс, особено ако се кандидатства за работа в компании-партньори на Microsoft, Oracle, Google и т.н.

Необходими езикови познания

В България най-често се търсят софтуерни специалисти, които владеят английски език, а това, което е специфично за страната е, че голям процент от хората, особено в големите градове, владеят английски на добро ниво. Познанията по немски език също се срещат като изискване в част от ИТ компаниите, макар и по-рядко.

Що се отнася до Украйна, там все още има недостиг на специалисти, които да владеят английски език на достатъчно високо ниво, макар и в последните години интересът към изучаването на езика да нараства сериозно. Някои от украинските ИТ компаниите предлагат курсове по английски за своите служители с цел повишаване на нивото.

Реализация в чужбина

В периода 1995-2000 година в България се отчита пик на софтуерни специалисти, които избират да напуснат страната с цел да се реализират в САЩ и Западна Европа поради по-високия жизнен стандарт там. Тази тенденция към днешна дата вече не е толкова силно изразена и дори има случаи, в които реализирани специалисти се завръщат в България заради стабилните икономически показатели и добрите условия на труд в ИТ сектора след влизането на страната в ЕС.

Що се отнася до Украйна, политическата обстановка и нестабилната икономика в периода 2014-2019 г. се превръщат в предпоставка за висок процент на емиграция.  Предпочитани си остават държави като Полша и Германия, но не са малко и случаите, в които украинците решават да се преместят в България.

Какво мотивира украинците да предпочетат България?

Съпоставката на условията на труд показва, че ситуацията в двете държави не е чак толкова различна, но въпреки това много украински ИТ специалисти решават да се преместят – временно или за постоянно – в България. Дори имат своя общност у нас, която се разраства. Причините за тази тенденция вероятно са индивидуални и комплексни, но най-вече са свързани с политическата обстановка, географското положение, спокойствието на живот и климата в България в сравнение с тези показатели в Украйна.

Като член на Европейския съюз България се превръща в атрактивна дестинация, а икономиката на страната е сред най-стабилните в Европа. В Украйна нещата не стоят по същия начин и непредвидимата политическа и икономическа ситуация се оказват демотивиращ фактор за местните програмисти.

България става все по-интересна дестинация за украинците, занимаващи се с програмиране. Аз самият се преместих от Киев в София и вече 4 години работя и живея тук заедно със семейството си. В България един програмист може да поддържа доста добър жизнен стандарт, климатът и природата са страхотни, страната е член на ЕС и в същото време - цените са по-ниски от тези в останалите държави-членки. Допълнителен плюс е, че българите са доста близки до нас, украинците като темперамент, език и култура“, коментира Денис Юхно, ръководител на развойния център на DataArt в България.

Цени и стандарт на живот

По отношение стандарта на живот и месечните разходи, преди 4-5 години цените в столицата София са с около 20% по-високи от тези в украинската столица Киев. Към днешна дата стойностите са почти изравнени. Ето и пример за това колко струват някои стоки и услуги:

 

София

Киев

Апартамент с 2 спални в добър квартал

350-450 евро

400-500 евро

Средномесечни разходи за битови сметки
(ток, вода, парно)

70-100 евро

100-150 евро

Вечеря в ресторант (на човек)

12-15 евро

7-10 евро

Месечен абонамент за мобилен план

8-10 евро

5 евро

Билет за градски транспорт

0,80 евро

0.30-0,50 евро

Бира в ресторант/бар

1,50 евро

1 евро

Килограм ябълки

0,80 евро

0.50 евро

1 хляб

0.50 евро

0.50 евро