Кирил Боянов: „Развитието на изчислителната техника в България започна спонтанно, но постигнахме значителни успехи“

Кирил Боянов: „Развитието на изчислителната техника в България започна спонтанно, но постигнахме значителни успехи“
Кирил Боянов е Академик, член на БАН и един от пионерите в областта на изчислителната техника в България. Участвал е в разработката на първата електронно-сметачна машина «Витоша» и е част от екипа, работещ по първата машина от III поколение — ЕС1020.

Кирил Боянов

Заемал е редица ръководни длъжности, има дългогодишен опит като преподавател и е автор на множество научни публикации, книги и учебници.
В интервю за музейния проект на DataArt той ни разказа повече за личния си опит, спомени и впечатления, свързани с историята на изчислителната техника в България:

— Кога се поставя началото на развитието на изчислителната техника в България и как се случи това?

— В годините до 1953 кибернетиката, за чиито цели се използва изчислителната техника, не е развита в страните от бившия Съветски съюз, тъй като марксистко-ленинистката философия я отхвърля като наука. Истината е, че до този момент специалисти в областта на компютрите липсваха както в България, така и в другите страни от социалистическия блок. Ситуацията се променя след смъртта на Сталин. След 1956 г. и конференцията в Москва, кибернетиката е официално призната и започва разработка на правителствени програма за създаване на изчислителни машини. В тази конференция участва и проф. Любомир Илиев, който започва да мисли за създаване на научна дейност в това направление у нас.

Може да се каже, че в България развитието на изчислителната техника възниква много спонтанно, но за сметка на това се развива изключително бързо. Първите кадри в тази сфера бяха изпратени на обучение в периода 1958-1959 г. Те се занимаваха с изчислителна математика, с логически основи, едновременно с това бе формиран и първият колектив за работа с изчислителна техника. В тази нова дейност, която се разви много бързо в периода от края на 60-те до началото на 90-те, участваха доста интелигентни и мотивирани хора, които постигнаха изключително добри резултати. Развитието на изчислителната техника в България обхваща основно три направления: компютри; мини и персонални компютри; дискови и магнитни лентови системи.

— Какво можете да ни разкажете за първия български компютър «Витоша» и каква е вашата роля в работата по създаването му?

— Основаването на първия Изчислителен център при Института по математика на БАН става през юли на 1961 г., като бележи началото на българската електронна изчислителна техника. В края на 1963 г. в центъра, под ръководството на проф. Любомир Илиев, беше пуснат в експлоатация напълно функциониращ първият български компютър — «Витоша». Това е компютър с 1500 електронни лампи, с 32 инструкции, използващи индексни регистри. Основната му памет е на магнитен барабан, а програмирането е на машинен език.

Аз бях част от екипа, който се занимава с конструирането и разработката на първата машина. Сред останалите членове на този екип бяха Георги Алипиев, Рафи Асланян, Димитър Богданов, Мария Димитрова, Енчо Кърмаков, Стефан Пашев, Димитър Рачев, Благовест Сендов, Иван Станчев, Илич Юлзари.

Първият български компютър 'Витоша'

Първият български компютър «Витоша». Снимка от архива на Кирил Боянов

Машината бе оформена в обща конструкция с дължина около 4 м. и височина 2 м., в която бяха разположени 200 модула и магнитен барабан.

Входното устройство беше на перфолента със скорост 7 реда в секунда, а изходното устройство използваше електрическа пишеща машина с широк валяк и достигаше скорост до 15 знака в секунда, като превръщането на числата от двоичен в десетичен код е програмно.

— Как се роди идеята за създаването на първите български калкулатори и какво можете да ни разкажете за тях? Наистина ли ЕЛКА е първият в света калкулатор с функцията «коренуване»?

— Идеята се роди, след като стигнахме до извода, че никоя страна към този момент не се занимаваше с изчислителна техника, което ни позволи ние да имаме дял в това производство. През 1965 г. в Института по математика с Изчислителен център беше създаден първият български електронен калкулатор — «ЕЛКА» от Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов. Това беше значително постижение за това време, имайки предвид, че е имало само три известни устройства от този вид в света. Калкулаторът бе с редица предимства пред съществуващите устройства: коренуване, целочислено деление, намиране на средни аритметични, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и т.н. «ЕЛКА» веднага намери широко приложение и бърза реализация. Следва разработката на серия калкулатори «ЕЛКА 22», «ЕЛКА 25», която е с печатащо устройство.

Калкулатори

Калкулатори: Елка 130, Електроника МК-54, Елка 51 (програмируем) снимка: http://mmib.math.bas.bg/

Разработени бяха първите калкулатори на интегрални схеми от серията «ЕЛКА 42». С този модел България се представи през 1970 г. на световното изложение ЕКСПО—70 в Осака и показа единствения калкулатор на интегрални схеми, т.е. към момента на най-високо ниво.

Джобните калкулатори «ЕЛКА 130» и «ЕЛКА 135» бяха произведени по поръчка на швейцарска фирма и от тях са изнесени 50 000 за Швейцария и също определено количество за Италия.

— Бихте ли разказали повече за появата и развитието на първите персонални компютри в България?

— Това развитие започна в края на 70-те години на XX в., когато в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН се създаде първият «ИМКО1». Конструктор на «ИМКО 1» е Иван Марангозов, който със своя колектив успя да създаде функционален аналог на известния тогава компютър «Apple». Важно е да се отбележи, че това беше аналог, а не копие, както се твърди от някои хора. В следващите години се изгради мощна съвременна материално-техническа база за тяхното производство.

През 1978 г. се започва работа по създаване на следващата генерация от персонални компютри, съвместими с IBM. Така отначало се появиха компютрите «Правец 8», които също са съвместими с «Apple».

През 1985 г. започва производството на модела Правец 8M: тези компютри се доставяха в големи количества в българските училища. Линия за тяхното сглобяване беше открита и в СССР — тя принадлежеше на съвместното предприятие «Вариант» в Ташкент. Доколкото знам, работата там продължи до 1992 г. и общо от получените от България елементи бяха сглобени над 40 хиляди компютъра.

 

Правец 82

Правец 82. Снимка: https://www.pravetz.info/

По-късният модел «Правец 16» вече е съвместим със системата IBMXT/AT и притежава по-големи възможности за професионално приложение и заема значителни количества в експортната листа.

— Какво е беше отношението на западните страни към България в периода, в който се развива изчислителната техника? Вярно ли е, че са правени опити за осъществяване на търговски взаимоотношения чрез посолствата и са били създадени добри контакти с Япония и фирмата Фуджицу?

— Да, това е така. През 1965 г. по указание на проф. Иван Попов, който тогава е председател на Държавния комитет за наука и прогрес, се подготвя постановление на МС за развитието на Изчислителната и Организационна техника и се изисква от посланиците в западните страни да установят връзка с водещи фирми. През1966 г. е създадено Държавното обединени «ИЗОТ».

Делегация, водена от проф. Иван Попов заминава за Япония, където е договорено закупуването на 5 броя Цифрови електронноизчислителни машини/ FACOM230/30 на фирмата Fudjitzu и още 15 комплекта на компонентите, които да се асемблират в България. През 1966 г. наша група от специалисти заминава за Япония, където построяват една машина, доставена в България, заедно с комплектацията за другите системи.

Добре е да се знае, че през годините България развива контакти с редица западни фирми. Например през 1975 г. на лицензна основа на фирмата «Уанг Ко» се разработва и внедрява мини ЗУМД ИЗОТ1370/СМ5400/. През 1987 г. е закупен лиценз от «Филипс» за асемблиране на модел CD482 Compact Disc Player, през 1978г. е закупен лиценз за колекторни двигатели от фирма " Electrokraft«-USA и т.н.

— Вие сте бил сред членовете на групата, която заминава за Минск, за да се постави началото на разработката на първите компютри. Какви са спомените ви от престоя там и как бяхте приети?

— Бях в състава на групата, която заминава за Минкс в резултат от междуправителствено съглашение между социалистическите страни за сътрудничество в разработката, производството и приложението на изчислителната техника. Работеше се по ЕС 1020 — машина от трето поколение с участието на България съвместно с НИИЭВМ (Научно-исследовательский институт электронных вычислительных машин) в Минск.

В отначало колегите там ни посрещнаха с недоверие и ни предложиха да изслушаме курс лекции по бройни системи, алгебра на логиката, принципи на работа на процесорите и т.н. Още на втория час отношението се смени и бяхме включени в групите по разработка на централния процесор, каналите и стандартния интерфейс, управляващите устройства, контрола и диагностиката, автоматизацията на проектирането. Установиха се приятелски отношения със съветските специалисти, организирахме си неформални събирания на чаша водка. В Минск прекарахме с прекъсвания почти две години, като присъствието на българските специалисти се разшири многократно и на моменти надхвърляше 50 души.

Meeting is SA, USA

През 1971 г. разработката завърши с изпитания на промишлените образци и през същата есен машината бе демонстрирана на Пловдивският панаир, като първата машина от системата ЕС ЕИМ. Присъствието на политическите лидери на страните-участнички бе внушително.

— Днес сякаш има известна носталгия към периода, в който България е била фактор в производството на изчислителна техника. Смятате ли, че това е така и изпусна ли България своя шанс да бъде сред лидерите в областта на изчислителната техника?

— Отговорът е «ДА». Ако извадим някои данни за състоянието на електронната и електропромишленността, например за 1988 г., ще видим, че броят предприятия тогава е бил 204, заетите в тази сфера са били 169 000 души, общата продукция е възлизала на 7.387 милиарда лева, което е 14.5% от БВП, а научните кадри са били 4675. В периода 1988-1989 г. технологичната база на почти всички заводи, произвеждащи изчислителна техника, бе обновена с висококачествени машини от големи световни фирми.

Организацията на водещите български фирми в областта на изчислителната техника и телекомуникациите, отговаряше на световните практики. Например, структурата на ДСО «ИЗОТ» беше близка до тази на ІВМ. По-късно обаче политиката за по-малко «държавност» в организациите и предприятията и появата на други фактори принудиха по-голямата част от висококвалифицирания персонал да напусне страната. Не случайно българските компютърни специалисти заеха водещи позиции в редица западни страни.

Една от причините днес част от нашето общество да изпитва носталгия към миналото е, че тогава имаше възможности за развитие на родните специалисти, съществуваха модерни производствени мощности и възможности за реализация в пазарни условия. Освен чувството за носталгия, у някои хора остана и чувството за несправедливост, тъй като много от хората на по-високи постове в този период си осигуриха луксозен живот, някои придобиха активи за сметка на опазването на държавното имущество.

Сигурно има и куп други причини за носталгични настроения, но по-важното е да знаем, че в миналото България е била фактор в областта на изчислителната техника, че е имала истински успехи. Бяха допуснати много грешки и развитието в тази посока не продължи, ето защо е добре да се знаят историческите факти, за да се поучим от тях.